Словата на светите отци

Както пчелите приготвят меда, като събират нектар от много и различни цветове, но му придават един вкус, така и ние нека се ползваме от меда на отците, събиран в различно време, но съдържащ една и съща благодат и едно духовно учение. 

(Св. Йоан Златоуст)

СЛАВА ИСТИНСКА

Да не правим нищо заради хорската слава, защото нямаме никаква полза нито от поста, нито от молитвата, нито от милостинята, нито от другите дела, ако правим това не заради Този, Който знае и тайното, и скритото в дълбините на нашата душа. 

(Св. Йоан Златоуст)

Благодарност за скърбите

Не всякога е зима и не всякога е лято; не винаги има вълни и не винаги тишина; не винаги е нощ и не винаги е ден; така и не винаги има скръб, но ще настъпи и покоят, само ако по време на скръбта непрестанно благодарим на Бога ... 

(Св. Йоан Златоуст)

Утешение в скърбите

Бог е в сила да даде на хора, изпаднали в скръб, такава голяма облекчителна радост,  в каквато са и онези, които щастието не ги е напускало. 

(Св. Йоан Златоуст)

Понасяне на скърбите

Дори някой  да ни отнеме имота, дори и тялото ни да изпонарани, всичко това е нищо за нас, ако душата ни остава здрава. 

(Св. Йоан Златоуст)

ПРИЧИНИ ЗА СКЪРБИТЕ

Болестите на тялото, оскъдността на плодовете и гладът ни служат за това да можем чрез тези беди винаги да се приближаваме към Него (Бога) и по такъв начин чрез временните скърби да станем наследници на вечния живот. 

(Св. Йоан Златоуст)

Нерадеене за Свещеното писание

Ако не внимаваме какво ни казва Светият Дух (в Евангелието) не само че няма да се очистим от предишните си рани, но и нови ще получим. 

(Св. Йоан Златоуст)

Четене на Светото писание

Дори и да не разбираш съдържащото се в Писанията, самото четене ти дава преголямо освещаване.

(Св. Йоан Златоуст)

Разбиране на Светото писание

В Божественото Писание няма нищо случайно и излишно, но дори и в най-незначителната дума се съдържа скрито съкровище. 

(Св. Йоан Златоуст)

Свещено писание

Писанието говори както за добродетелите на праведниците, така и за техните недостатъци, за да можем да избягваме последните и да подражаваме на първите. 

(Св. Йоан Златоуст)

СВАДА

Защо ние безразсъдно се караме, защо враждуваме един против друг, когато ни е заповядано да обичаме даже и онези, които ни мразят. 

(Св. Йоан Златоуст)

САМООСЪЖДАНЕ

Бъди съдя на самия себе си и на своите прегрешения.  В това никой не
ти пречи, а същевременно така и греховете си ще поправиш, и няма да
понесеш от това никаква вреда.  


(Св. Йоан Златоуст).

САМОМНЕНИЕ

Дори някой да е извършил безброй подвизи и да е изпълнил всяка
добродетел, ако той започне да има високо мнение за себе си, то ще
бъде най-жалкият и нещастен човек. (Св. Йоан Златоуст)

САМОКОНТРОЛ

Не заспивай, човече, докато не размислиш за греховете си, извършени през деня, тогава несъмнено на другия ден ти няма да си толкова бърз за подобни действия. (Св. Йоан Златоуст)

САМОИЗПРАВЛЕНИЕ

Който няма възможност да претвори тялото си от безобразно в красиво, може душата си да направи красива. Дори да е изпаднала и в крайно безобразие, може да я въздигне на най-високия връх на красотата и да я направи така достолюбезна и привлекателна, че да е въжделена не само за добрите хора, но и аз самия Цар и Бог на всичко.(Св. Йоан Златоуст)

РОПОТ

Тежък и непоносим е ропотът, той се доближава до хулата...  Ропотът – това е неблагодарност. Роптаещият е неблагодарен към Бога; а неблагодарният към Бога наистина е и хулител. (Св. Йоан Златоуст)

РОДИТЕЛИ

Голяма награда ни очаква за почитта към родителите, заповядано ни е да ги почитаме като господари. Който се бои от Господа „ще почете баща си и като на господари ще послужи на тия, които са го родили” ( Сирах. 3:7).  (Св. Йоан Златоуст)

РАЗУМ

На птицата затова са и дадени криле – да избягва капаните, на човека затова му е даден разум – да избягва греховете. (Св. Йоан Златоуст)

РАЗКОШ

Не обичай разкоша, защото той предизвиква привързаност към настоящия  живот, а и едното и другото пораждат вражда срещу Бога. (Св.  Йоан Златоуст)

РАЗКАЯНИЕ

Бог никога не отхвърля искреното разкаяние; но дори някой  да е стигнал и до самото дъно на порочността, а после реши отново да се върне от там в пътя на добродетелта, и такъв Той приема и приближава до Себе си, и прави всичко, за да го приведе към предишното му състояние. (Св.  Йоан Златоуст)