Не трябва да униваме поради бедността, а да търcим това богатство, което се състои в добрите дела, и да избягваме онази бедност, която ни вкарва в грях. (Св. Йоан Златоуст)
Някой от отците разказвал: "Един подвижник водел внимателен живот. Веднъж му се случило да прояви малко нерадение, но веднага си казал: "Душо, докога ще бъдеш нерадива за своето спасение? Нима не се боиш от Божия съд? Нима не си предадена на вечните мъки? Не си ли обхваната от безгрижие?" След тези думи той отново започнал да се труди за Бога. Когато стоял на молитва, дошли демоните и започнали да го притесняват. Той им казал: "Докога ще ме безпокоите? Не ви ли стига моето предишно нерадение?" Демоните му казали: "Когато ти беше безгрижен, и ние бяхме безгрижни към тебе; когато ти отново въстана против нас , и ние въстанахме против тебе." Като чул това, той още повече усилил подвизите си и преуспявал с Божията благодат." (Патерик)
Търси бъдещите блага и ще получиш настоящите; не търси видимите - и непремено ще ги получиш. (Св. Йоан Златоуст)
Който предпочита земното пред духовното, той се лишава и от едното, и от другото, а който се стреми към небесното, той непременно ще получи и земното. (Св. Йоан Златоуст)
Да бъдем прилежни в молитвата и да благодарим не само когато получаваме желаното, но и когато не получаваме, защото и неполучаването, когато е по воля Бoжия, е не по-малко благотворно, както и получаването. Ние не знаем кое ни е полезно в такава степен, в каквато Бог знае това. Следователно получаваме или не - ние сме длъжни да благодарим. (Св. Йоан Златоуст)
Благоразумни се наричат тези, които в житейските дела могат да различават полезното от вредното. (Св. Василий Велики)
Благодеянията, които вършим, принасят полза не толкова на онези, които приемат, а на тези, които дават, тъй като им доставят дръзновение пред Бога. (Св. Йоан Златоуст)
Избави брата си от греха - и Господ теб ще избави в деня на съда. (Преп. Ефрем Сириец)
Понякога болестите се изпращат за очистване от съгрешенията , а друг път - за да се смири превъзнасянето. (Преп. Йоан Лествичник)
Бидейки една плът, съпрузите имат и една душа, и с взаимна любов подбуждат един в друг усърдие към благочестието. Съпружеският живот не ни отделя от Бога, a напротив, повече ни привързва към Него, защото в брака има повече поводи за богообщение. (Св. Григорий Благослов)
В света и в подвижническия живот никой не получава награда без борба, както и без борба никой не може да получи неувяхващ венец и вечен живот, защото настящият живот винаги е подобен на поприще. (Преп. Ефрем Сириец)
Каква изгода имаш да властваш над толкова много, когато самият ти не си в състояние да победиш себе си и собствените си страсти? (Св. Йоан Златоуст)
Когато твоята молба не бъде изпълнена от Бога, подчини се благоговейно на волята на Всесветия Бог, Който по незнайни причини е оставил твоята молба неизпълнена. (Св. Игнатий Брянчанинов)
Където е вярата, там е и силата, а където е неверието, там е безсилието. (Св. Йоан Златоуст)
Не проявявай любопитство за бъдещето, а с полза разполагай с настоящето. Защото каква обалага имаш от предварителното знание на нещата? Ако бъдещето ти донесе нещо добро, то ще дойде така или иначе, дори и да не си го разбрал предварително. А ако то е скръбно, каква полза има да се измъчваш от по-рано? Искаш да се увериш в бъдещето? Изпълнявай предписаното от Закона и очаквай бъдещите блага. (Св. Василий Велики).
Когато грешим, Бог понякога се гневи, а понякога дълготърпи в очакване на нашето покаяние. При това Той открива Своя гняв в праведен съд с цел да ни вразуми и изправи, за да не оставяме в греха. (Св. Йоан Златоуст)
От гордост е болен този, който е отстъпил от Бога и добрите си дела приписва само на собствените си сили. (Преп. Нил Синайски)
Ставаме грешници не тогава, когато извършим греха, а когато не го презрем и не се разкаем за него. (Преп. Исаак Сириец)
Добро е да правиш добро на приятелите си, по-добро е - на всички нуждаещи се, а най-добро - дори на враговете. Първото изпълняват и митарите и езичниците, второто - тия, които се подчиняват на Божия закон, а третото - които водят такъв начин на живот, който е достоен за небесата. (Преп. Исидор Пелусиотски)
Служи винаги тайно, на показ пред хората не прави нищо и похвала търси само от Бога. (Св. Василий Велики)
Ако в житейските работи нищо голямо не може да постигне този, който ги изпълнява небрежно и както му падне, то още повече това важи за духовните дела, които изискват най-голямо старание. (Св. йоан Златоуст)
На душата си принасяй духовна храна и на тялото - телесна. Но не гощавай само тялото, а душата да оставяш гладна и нуждaеща се от всичко. Не й позволявай да умре, а я храни с: Божие слово, псалми, четене на божествените писания, пост, бдениe, молитви,сълзи, надежда, мисли за бъдещите блага. (Преп. Ефрем Сириец)
Ако искаш да царстваш в бъдещия век, тук не търси успокоение и почест. Напротив, ако претърпиш скръб в настоящия живот заради истината, знай, че после ще царуваш. Защото такава награда е определена за тукашната скръб, понесена заради доброто. Ако не търпиш скърби, не чакай тамошни венци, като човек, който не се подвизава и не се труди, за да получи предназначените за това венци. (Св. Василий Велики)
Дори и да даваш милостиня, дори и да живееш в трезвост, дори и да постиш, ти си обаче най-голям престъпник, ако завиждаш на брата си. (Св. йоан Златоуст)
За тия, които обичат Бога, трудът по изпълнението на заповедите е лек и приятен, защото Божията любов прави подвига им лек и желан. (Преп. Макарий Египетски)
Не отвръщай на злото със зло, нито на оскърблението - с оскърбление, защото така сам Бог те смирява, като вижда, че ти самият не се смиряваш. (Преп. Антоний Велики)
Човекът в света често се радва, когато види врага си в нечестие, и с тая радост си навлича голямо наказание. Друг обаче скърби, когато види брат си паднал , и с тази си скръб придобива пред Бога велико благоволение. (Св. йоан Златоуст)
Защото онзи, който няма любов, не може да бъде признат за Христов ученик или християнин. Напротив, който има тази любов, даже и да не извършва велики подвизи и трудове, такъв, по закона на нашия Учител Христос, се е изкачил на най-високия връх на светийското съвършенство ... Заповедта за любовта е най-великата и най-важната. Който мисли, че има любов, но няма дълготърпение и милосърдие и не уважава другите, гордее се и безчинства, търси своето, сърди се и мисли за зло, на неправдата се радва, а не се радва на истината, не всичко прощава, не на всичко вярва, не на Бога се уповава и не всичко претърпява - такъв няма любов и ако казва, че я има - лъже. (Преп. Симеон Нови Богослов)