Постът, както и всеки подвиг, вършим заради себе си, а не заради Бога – в смисъл, че Бог не се ползва по никакъв начин от тези неща, а човекът е този, който се изцелява, защото болен е не Бог, а немощният човек. Немощният човек е този, който се нуждае от изцеление, понеже е ранен от своите страсти и грехове.
Много хора и особено младите имат няколко възражения относно поста - каква е ползата от него, защото да постим и какво означава това нещо, към което сега сме призовани да пристъпим?
Разбира се, отците на Църквата са дали многобройни и хубави тълкувания по този въпрос и особено по отношение на Великия пост, който се смята за парекселанс поста на Църквата. Той е утвърден в свещените правила на поместни и Вселенски събори и изобщо се смята за най-строгия пост от всички други в Църквата. За поста са казани много тълкувания – и богословски, и практически, които обясняват защо човек пости. Съществувт еретици, които поставят поста под съмнение и казват, че никъде в Евангелието и Писанието няма заповед от Бога, в която се казва да постим. По този начин те отменят поста и упрекват православните християни, че спазват човешки предания и заповеди, които не присъстват в Писанието.
Отците казват, че първата заповед, която Бог дал на човека, е заповедта да пости. Когато Бог казал на Адам и Ева, че могат да ядат от всички дървета в рая, но от дървото за познаване добро и зло да не ядат, това не е нищо друго, освен заповед за пост. С други думи, Бог не позволил на човека да яде от едно конкретно дърво, той е трябвало да се въздържа от него, за да опази Божията заповед. Същността на нарушаването на заповедта най-малкото в неговата практическа форма се заключава в престъпването на поста, който Бог наложил на човека. Затова в един тропар пеем, че чрез яденето от забранения плод дяволът изкарал човек от рая, а Христос отново ни е въвел в рая чрез Кръстното дърво. Но и Самият Христос, когато заради нас станал Човек, ни е дал пример, като Сам постил 40 дни и нощи в Йорданската пустинята, където Го отвел Светият Дух. В тази пустинна атмосфера и безмълвие, в пост и подвизи, Господ победил дявола, който се приближил към Него с трите големи изкушения. Затова, виждаме, че в своята практическа форма постът е Божия заповед и дори първата Божия заповед. Нейното нарушаване довело до изгонването на човека от рая, а Христос като Нов Адам започнал Своето учение, проповед и обществената дейност с пост - така ни е дал Своя пример.
Отношението към поста, който всеки път е различен в зависимост от периода, много пъти изглежда, така да се каже, проникнато от схоластика и някои хора дори са го свели до химичен анализ на постните храни - дали има олио, дали няма, дали има оцет, хиляди неща, какво означава едното, какво означава другото, четат онези неща... отзад.. на опаковките, гледат съставките и в крайна сметка се стига до пълно объркване. Нека ви кажа един забавен случай– отец Нектарий знае тези светогорски истории.
Веднъж излязохме от Света Гора с няколко отци, пътувахме с автобуса по линията Уранополис - Солун. Пред мене седяха две отчета от скита Кавсокаливия, единият беше малко по-модерен, така да го наречем, а другият години наред не беше излизал от Света Гора. И двамата бях зилоти, т.е. да ги наречем по-традиционни, простодушни хора, които следваха стария календар по един по-фанатичен начин. Пътуването продължи 3-4 часа и единият почерпи другия с бонбон, а той го попита:
- Да не би да са млечни?
- Вземи, благословени! Млечен бонбон, какво, това млечен бонбон ли е, яж, нищо няма!
- Вземи, благословени! Млечен бонбон, какво, това млечен бонбон ли е, яж, нищо няма!
За зла участ на съседа му обаче, той взе и прочете съставките. Имаше различни неща и пишеше, че бонбонът съдържа 0,01 % млечен субпродукт, нещо такова. Стана голяма каша в автобуса - викове, крясъци, приказки, скандали, защото човекът нарушил поста с 0,01 % млечен субпродукт...
Много хора прекалено се задълбочават по този въпрос, което, ако произлиза от добър помисъл за акривия (тоест, от желание за строгост), добре. Човек обаче не бива да бъде прекомерно схоластичен, защото не трябва да оставяме впечатление у хората извън Църквата, че най-важното, което ни интересува, е дали има една капка олио, а не гледаме реално същността и смисъла на поста.
А важното е, че чрез тези неща човек придобива съзнание, че принадлежи към тялото на Църквата, че Църквата като тяло, като едно цяло от вярващи пости през този период и то по този начин. Това нещо ни дава усещането, че принадлежим към тялото на Църквата, подчинявайки се на тази заповед на Църквата. Сега е постен период, след като принадлежим към тялото на Църквата, значи вече сме член от това тяло и каквото прави цялото тяло, това правим и ние. Имало е мъченици на Църквата, които са умрели мъченически, т.е. претърпели са ужасни мъчения и са загинали, защото са отказали да нарушат поста, защото са ги накарали не да се отрекат от Бога, а да се откажат от поста, да нарушат поста.. Има и случаи, в които Бог по чудесен начин спасява църкви, градове и т.н., когато властващите тогава езичници искали да осквернят по различни начини Божия народ, който постел. Както първата събота на Великия пост празнуваме чудото със св. Теодор Тирон, който по чудесен начин се намесил и предпазил Божия народ, християните, от осквернението на храните, което императорът искал да извърши и по този начин да нанесе удар върху тяхната съвест и добър обичай.
Следователно, първото нещо е, че придобиваме църковно съзнание, че сме членове на Църквата и като такива правим това, което прави цялото тяло. Всички православни християни по цялата земя в този ден постят, значи постим и ние, значи сме член на това тяло. Не можем да отделяме себе си, не можем да правим неща сами, не може Божият народ да върви по един път, а ние да следваме друг. Църквата не е нещо неопределено, не е нещо абстрактно, а тяло от човеци - или принадлежиш към Църквата, или си извън нея. Конституираме Църквата, когато сме в храма, конституираме Църквата, когато сме двама или трима събрани в името на Господ Иисус Христос и конституираме Църквата, когато сме обединени с останалата Църква. Виждате, че много пъти критерий за много неща в Църквата не е толкова дали дадено нещо е в съгласие с правилата на Църквата, а много повече значение има дали останалите Православни църкви признават дадено действие или не. С други думи, важно за нас е това, че например имаме общение с всички Православни църкви. Това е нещо, което старокалендарците, клетите, не го разбират, т.е. не разбират, че значение има да принадлежиш на тялото на Църквата, а не да защитаваш така да се каже някои правила, които ти мислиш, че са в съгласие с твоя живот. Преди всичко трябва цялата Православна Църква да те приема, да си в общение с нея, виждате, ние всички, когато ще отидем в Русия например, ще се причастим, ще отидем в храма, където служи патриархът, ще служим с него и ще се причастим. Ще отидем на Света Гора, ще служим, ще се причастим. Ще отидем в Йерусалим, ще се причастим. Ще отидем в Гърция, в Сирия, в крайна сметка там, където има Православни църкви и с всички тях сме в светотайнствено общение. Ние съслужим с тях и те с нас, причастяваме се от една и съща Чаша. Това означава, че сме членове на едното тяло на Църквата. Един схизматик, каквито са старокалендарците, макар и да няма погрешни догмати, поне на теория в живота си, обаче няма да съслужат, няма да ги приемат другите, които следват стария календар, като Църквите в Йерусалим, Света Гора, Русия и т.н, но нямат съслужение със старокалендарците от Гърция и Кипър. Защото на теория тези хора имат същата вяра, но на практика са се откъснали от тялото на Църквата, отхвърлили са я като еретици и са създали собствена църква, която вярва точно това, което ние вярваме. Те искат и в най-малкото да изглеждат по-стриктни и по-традиционни от нас, но въпреки това нямат общение с останалата Православна Църква. Поради тази причина и тяхното положение, както и тяхното спасение е много несигурно.
Следователно, да принадлежим към Църквата означава да принадлежим към това конкретно тяло на Църквата, което се състои от епископи, презвитери, дякони, монаси, миряни и всички заедно съставяме това тяло, което следва своя път и живот. Днес е пост, Църквата пости, утре има Литургия, Църквата извършва св. Литургия, сега е празник, Църквата празнува. Много е важно, че всички православни християни празнуваме всички празници заедно и особено Пасха, всички заедно, докато по-рано не сме я празнували заедно, но Вселенските събори са определили това като необходимо, именно, за да има това усещане, че всички принадлежим към тялото на Църквата, което е конкретно, а не абстрактно или духовно тяло.
След като това нещо се култивира в нас, което според моето мнение е най-важното, другите неща имат практическа форма, които чрез подвига на поста се превръщат в блага в личния ни живот. Първото нещо, което се получава, е отсичането на волята, т.е. отсичаш волята си. Когато Църквата ти казва: Виж, днес няма да ядеш месо, няма да ядеш това ядене, ще ядеш другото, на тебе не ти харесват другите ястия, не ги искаш, не ги предпочиташ, тези, които постът налага и въпреки това ги ядеш, защото е пост. Постът позволява да ядеш именно това, а не другото, което сега ти се яде. На теб ти се ядат, например, шишчета, обаче не ядеш. Значи, отсичаш волята си. Какво означава отсичането на волята? Освен всичко друго означава, че както отсичаш волята си в това просто нещо и в конкретния случай приемаш волята на Църквата, много повече след това ще се научиш да отсичаш волята си и предпочитанията си спрямо брата ти, съпругата ти, детето ти, и много повече спрямо Божията воля. Когато нашата воля, която има в себе си грях, себелюбие и хиляди още неща, се сблъсква с Божията воля, тогава естествено тя трябва да бъде отсечена, изкоренена, да отстъпи, за да приемем Божията воля, която се изразява чрез Божиите заповеди. Някой казва:
- Но аз не разбирам, защо това е грях?
Не разбира. И знаете ли, наистина има някои постъпки, които за Църквата са грях и не е лесно човек да разбере точно поради каква причина това са грешни, в какво, с други думи, се състои същността на греха в тази конкретна постъпка? Тъй като е още духовно незрял и няма голяма разсъдителност, човек трябва да приеме, че за него е достатъчно, че Бог определя нещо като грях. Когато Бог казва: „Не лъжи, не кради, не прелюбодействай, не пожелавай нещата на ближния ти, не изговаряй напразно Божието име, почитай родителите си”, макар и още да не разбираш същността на греха, въпреки това поне в началото трябва да приемеш като даденост, че след като Бог казва това и го определя като грях, то е грях, падение и прекъсване на връзката с Бога. Както, когато отиваш на лекар и той ти казва: „Не яж тези храни”. Защо, ние не знаем какво става в нашия организъм, ядейки дадена храна, не разбираме от химия и всички процеси, които стават вътре в нас и могат да увредят организма ни. Стига ни, че лекарят казва да не ядем от тези храни. После, ако имам познания по биология, химия и медицина, може би ще разбера научната причина, поради която избягвам да ям конкретната храна. Същото става и с Божиите заповеди. Факт е, че в началото, човек може и да не ги разбира. Затова често чуваме по време на изповед хората да питат:
- Защо това да е грях, след като не безпокоя никого, не закачам никого, след като ми харесва и на никого не преча?
И наистина, човек трябва да отговори в какво се състои същността на греха в дадена постъпка, но как ще разбере този, който сега влиза в Църквата?
За да разбереш това, трябва преди това да разбереш други неща. И така, започваме с даденостите - а именно, че Бог казва, че тази постъпка е грях и не благославя това. Следвай това и ще видиш, къде ще те отведе, до каква връзка с Бога ще те отведе. След това, ако извършиш тази постъпка и прекъснеш връзката си с Бога, ще разбереш от опит коя е същността на греха, който те отделя от Бога чрез тази постъпка, както и колко и защо е вредно това.
Постът, който Църквата ни дава, не е съвършенството на добродетелите, а първото стъпало и е необходима голяма борба, докато стигне човек до съвършенството. Това е първото нещо, отсечи волята си за тези неща. Какво означава: не искам да ям сега това ядене, а искам друго? Щеш-не щеш, няма да ядеш. Не можеш да ядеш, господине. Получаваш възможността да се упражняваш в отсичането на волята си, което естествено ти помага в отношението ти към Бога и ближния, а в същото време развива смирението. Когато човек отсича волята си, той практически се смирява, практически отстъпва и след това започва да се подвизава, да разбира колко велико нещо е да е смирен човек и да приема волята на някой друг в живота си, а много повече Божията воля.
Друго много важно благо, което е последица от поста, е смелостта. Като пости, човек става смел, придобива смелост, която е много важна добродетел въобще в духовната борба. Ако нямаш смелост, не може да се спасиш. В Патерика се казва нещо хубаво – един подвижник отишъл и попитал аввата:
- Кажи ми, авва, как мога да се спася?
А той отговорил:
- Ако имаш сърце, можеш да се спасиш.
Разбира се, не е имал предвид биологичното сърце. Ако го искаш от сърце, ако сърцето ти го казва и имаш смелост, ще се спасиш. Ако нямаш смелост и си страхлив, няма да се спасиш. Не можеш да се подвизаваш и да следваш Бога, ако си страхлив, защото, за да следваш Бога и въобще каквото и да правиш в живота си, трябва да си смел. Дори и в брака - един страхлив човек не може да се ожени. Защо се смеете? Трябва да си или страхлив или умник, за да не се ожениш. Ако нямаш смелост, не влизаш вътре, страхуваш си, ама как ще се справя, как ще го направя, нито за монах ставаш, нито за каквото и да е друго. Човек трябва да има смелост в душата си, за да може да изпълнява всекидневни неща в живота си, от най-простите до най-сложните, до най-ценните, като най-ценното е спасението. Ако нямаш смелост, как ще кажеш „Не!” на греха? Как ще кажеш „Не!” на всекидневното предизвикателство на страстите, на предизвикателството на изкушенията, ако не се научиш да придобиваш тази смелост и да бъдеш неподвижен в това, което си решил, в това „Не!”, което казваш. Ако не си неподвижен и си тръстика, люлеена от вятъра (Мат 11:7), със сигурност, няма да издържиш, Всеки път ще се проваляш.
Смелостта е много могъщо и важно нещо, тя е силата на душата, която човек трябва да има. Бог казва, че страхливите нямат да влязат дори в царството Божие. Това се описва в Откровението - наред с крадците, с тези, които се занимават с магии и т.н., са и страхливите, защото страхът е белег за неверие. Страхливият човек има проблем с вярата. Силният не е силен, защото вярва в себе си, не защото казва: „Аз съм силен, юнак и ще направя всичко!”. Не е така в Църквата, а „Ще направя всичко с Божията сила! Да, ще направя всичко, ще се подвизавам, ще се боря, ще умра, но чрез Христос, Който ме укрепява, а не сам, не със собствените си сили, не от само по себе си, защото така той ще се срине. Както и св. ап. Павел казва: „Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява” (Фил. 4:13) Както Христос казва в Евангелието: „без Мене не можете да вършите нищо” (Йоан 15:5), както и на друго място: „Всичко е възможно за вярващия” (Мк. 9:23). Когато си страхлив, нямаш тази вяра да кажеш: чрез Бога и чрез вярата в Бога ще преодолея пречките, трудностите и всички тези неща, които имам пред себе си. Нали?
Идва постът и казваш „Не мога, ще пия кафето си сутринта, искам само една капка мляко”. Добре. И слагаш капката мляко. Добре, тази капка мляко какво е, ядрена енергия? И като я изпиеш, ще станеш свръхчовек? Какво е това? То е на психологическа основа. Не разбираш ли, че е на психологическа основа? Ако изпиеш една чаша мляко, айде, нещо ще ти даде, а тук една капка мляко, която ще сипеш в нес-кафето или там каквото пиеш сутринта и ще ти даде толкова огромна енергия, че до сутринта ще стоиш буден? И няма да имаш усещането, че трепериш и ти си вие свят? Добре, Великият пост има много дни и може и да ти се завие свят. Възможно ли е сега, след като човекът не си е сипал капка мляко в чашата, след един час да започнат да му треперят краката? След това, ако му покажеш някаква друга течност, сега излезе соята и още нещо има напоследък– от бадеми. Не ги ли знаете още тези неща? Това са нови плодове. Това е сок от бадеми и от соя и прилича на мляко. Е, понеже прилича на мляко, как да го кажем, успокоява мисълта на човека, че това е мляко. След като е бяло и е такова, значи е мляко. Следователно, пих мляко, значи не ми се вие свят. Докато ако не го пиеш, ти се завива свят...
Ако човек действително има проблем със здравето, естествено ще бъде по-снизходителен към себе си, ако наистина има проблем. Но ако няма доказан проблем със здравето, тогава от нещо те е страх. От какво се страхуваш? Човекът има в себе си много сили и с надеждата и вярата в Бога те се умножават, ти не зависиш от онази капка мляко, която естествено не е от такова значение, каквото й придаваме.
Как ще устоиш на предизвикателството на греха, на изкушението, на страстите, след като нямаш сила да преодолееш това малко нещо? Но ако човекът действително е слаб, какво казват отците на Църквата? Те казват: дай на Бога твоето намерение и ще получиш сила”. Дай на Бога твоята готовност, волята си и Бог ще ти даде сила. Ти нямаш сила, добре, слаб си. Бог е всемогъщ и извор на сила. Дай обаче твоето намерение и кажи „Искам да го направя”. Не като някои, които предварително заявяват: „Знаеш ли, ще пътувам до Англия и искам благословение да не постя!” Е, иди първо в Англия и ако не постиш, ще го кажеш след това. Предварително да даваме прошка на греховете? Ами ако не отидеш? Може и да не отидеш. Може нещо да стане. Нима е сигурно, че ще отидеш, сигурно е, че няма да намериш друга храна и след като няма друго, няма да постиш? Веднъж дойде човек и ми каза така. Казах му:
- Добре, какво да ти кажа... Това не се казва предварително. Върви!
Горкият, отиде. Той трябваше да бъде там един-два дни. Попадна обаче на някакви вегетарианци. Такава била ситуацията, че накрая и олио не ял. Все салати... А тръгна с мисълта, че отива в Англия и няма да пости.
Човек не може да върви напред по този начин. Кажи: „Ще отида, ще се опитам да направя каквото мога. Имам намерение да пазя поста. Имам намерение да пазя Божия закон. Сега, ако не успея, ако не мога, това е друг въпрос, ще го видим след това”. Не е проява на смелост да предрешаваш твоята слабост. Или не ходя там, защото ще ми се карат? Ти върви първо и след това ще видим дали ще ти се карат. И недей да слагаш в себе си предварително хиляди неща. Призови Божията помощ, призови Божията сила и Бог ще ти даде силата, ако ти имаш намерението да направиш това нещо. Защото Бог не оставя човека сам. Бог и слабия човек прави силен. В молитвата на ръкоположението казваме, че „Божията благодат всякога лекува немощното и възпълва оскъдното”. Божията благодат възпълва това, което не достига в човека и укрепва това, което е немощно и слабо. Разбира се, ако човек го иска. Ако той не иска, нищо не може да стане. Даваш на Бога волята си и получаваш от Него силата Му, за да извършиш делото си.
Много хора прекалено се задълбочават по този въпрос, което, ако произлиза от добър помисъл за акривия (тоест, от желание за строгост), добре. Човек обаче не бива да бъде прекомерно схоластичен, защото не трябва да оставяме впечатление у хората извън Църквата, че най-важното, което ни интересува, е дали има една капка олио, а не гледаме реално същността и смисъла на поста.
А важното е, че чрез тези неща човек придобива съзнание, че принадлежи към тялото на Църквата, че Църквата като тяло, като едно цяло от вярващи пости през този период и то по този начин. Това нещо ни дава усещането, че принадлежим към тялото на Църквата, подчинявайки се на тази заповед на Църквата. Сега е постен период, след като принадлежим към тялото на Църквата, значи вече сме член от това тяло и каквото прави цялото тяло, това правим и ние. Имало е мъченици на Църквата, които са умрели мъченически, т.е. претърпели са ужасни мъчения и са загинали, защото са отказали да нарушат поста, защото са ги накарали не да се отрекат от Бога, а да се откажат от поста, да нарушат поста.. Има и случаи, в които Бог по чудесен начин спасява църкви, градове и т.н., когато властващите тогава езичници искали да осквернят по различни начини Божия народ, който постел. Както първата събота на Великия пост празнуваме чудото със св. Теодор Тирон, който по чудесен начин се намесил и предпазил Божия народ, християните, от осквернението на храните, което императорът искал да извърши и по този начин да нанесе удар върху тяхната съвест и добър обичай.
Следователно, първото нещо е, че придобиваме църковно съзнание, че сме членове на Църквата и като такива правим това, което прави цялото тяло. Всички православни християни по цялата земя в този ден постят, значи постим и ние, значи сме член на това тяло. Не можем да отделяме себе си, не можем да правим неща сами, не може Божият народ да върви по един път, а ние да следваме друг. Църквата не е нещо неопределено, не е нещо абстрактно, а тяло от човеци - или принадлежиш към Църквата, или си извън нея. Конституираме Църквата, когато сме в храма, конституираме Църквата, когато сме двама или трима събрани в името на Господ Иисус Христос и конституираме Църквата, когато сме обединени с останалата Църква. Виждате, че много пъти критерий за много неща в Църквата не е толкова дали дадено нещо е в съгласие с правилата на Църквата, а много повече значение има дали останалите Православни църкви признават дадено действие или не. С други думи, важно за нас е това, че например имаме общение с всички Православни църкви. Това е нещо, което старокалендарците, клетите, не го разбират, т.е. не разбират, че значение има да принадлежиш на тялото на Църквата, а не да защитаваш така да се каже някои правила, които ти мислиш, че са в съгласие с твоя живот. Преди всичко трябва цялата Православна Църква да те приема, да си в общение с нея, виждате, ние всички, когато ще отидем в Русия например, ще се причастим, ще отидем в храма, където служи патриархът, ще служим с него и ще се причастим. Ще отидем на Света Гора, ще служим, ще се причастим. Ще отидем в Йерусалим, ще се причастим. Ще отидем в Гърция, в Сирия, в крайна сметка там, където има Православни църкви и с всички тях сме в светотайнствено общение. Ние съслужим с тях и те с нас, причастяваме се от една и съща Чаша. Това означава, че сме членове на едното тяло на Църквата. Един схизматик, каквито са старокалендарците, макар и да няма погрешни догмати, поне на теория в живота си, обаче няма да съслужат, няма да ги приемат другите, които следват стария календар, като Църквите в Йерусалим, Света Гора, Русия и т.н, но нямат съслужение със старокалендарците от Гърция и Кипър. Защото на теория тези хора имат същата вяра, но на практика са се откъснали от тялото на Църквата, отхвърлили са я като еретици и са създали собствена църква, която вярва точно това, което ние вярваме. Те искат и в най-малкото да изглеждат по-стриктни и по-традиционни от нас, но въпреки това нямат общение с останалата Православна Църква. Поради тази причина и тяхното положение, както и тяхното спасение е много несигурно.
Следователно, да принадлежим към Църквата означава да принадлежим към това конкретно тяло на Църквата, което се състои от епископи, презвитери, дякони, монаси, миряни и всички заедно съставяме това тяло, което следва своя път и живот. Днес е пост, Църквата пости, утре има Литургия, Църквата извършва св. Литургия, сега е празник, Църквата празнува. Много е важно, че всички православни християни празнуваме всички празници заедно и особено Пасха, всички заедно, докато по-рано не сме я празнували заедно, но Вселенските събори са определили това като необходимо, именно, за да има това усещане, че всички принадлежим към тялото на Църквата, което е конкретно, а не абстрактно или духовно тяло.
След като това нещо се култивира в нас, което според моето мнение е най-важното, другите неща имат практическа форма, които чрез подвига на поста се превръщат в блага в личния ни живот. Първото нещо, което се получава, е отсичането на волята, т.е. отсичаш волята си. Когато Църквата ти казва: Виж, днес няма да ядеш месо, няма да ядеш това ядене, ще ядеш другото, на тебе не ти харесват другите ястия, не ги искаш, не ги предпочиташ, тези, които постът налага и въпреки това ги ядеш, защото е пост. Постът позволява да ядеш именно това, а не другото, което сега ти се яде. На теб ти се ядат, например, шишчета, обаче не ядеш. Значи, отсичаш волята си. Какво означава отсичането на волята? Освен всичко друго означава, че както отсичаш волята си в това просто нещо и в конкретния случай приемаш волята на Църквата, много повече след това ще се научиш да отсичаш волята си и предпочитанията си спрямо брата ти, съпругата ти, детето ти, и много повече спрямо Божията воля. Когато нашата воля, която има в себе си грях, себелюбие и хиляди още неща, се сблъсква с Божията воля, тогава естествено тя трябва да бъде отсечена, изкоренена, да отстъпи, за да приемем Божията воля, която се изразява чрез Божиите заповеди. Някой казва:
- Но аз не разбирам, защо това е грях?
Не разбира. И знаете ли, наистина има някои постъпки, които за Църквата са грях и не е лесно човек да разбере точно поради каква причина това са грешни, в какво, с други думи, се състои същността на греха в тази конкретна постъпка? Тъй като е още духовно незрял и няма голяма разсъдителност, човек трябва да приеме, че за него е достатъчно, че Бог определя нещо като грях. Когато Бог казва: „Не лъжи, не кради, не прелюбодействай, не пожелавай нещата на ближния ти, не изговаряй напразно Божието име, почитай родителите си”, макар и още да не разбираш същността на греха, въпреки това поне в началото трябва да приемеш като даденост, че след като Бог казва това и го определя като грях, то е грях, падение и прекъсване на връзката с Бога. Както, когато отиваш на лекар и той ти казва: „Не яж тези храни”. Защо, ние не знаем какво става в нашия организъм, ядейки дадена храна, не разбираме от химия и всички процеси, които стават вътре в нас и могат да увредят организма ни. Стига ни, че лекарят казва да не ядем от тези храни. После, ако имам познания по биология, химия и медицина, може би ще разбера научната причина, поради която избягвам да ям конкретната храна. Същото става и с Божиите заповеди. Факт е, че в началото, човек може и да не ги разбира. Затова често чуваме по време на изповед хората да питат:
- Защо това да е грях, след като не безпокоя никого, не закачам никого, след като ми харесва и на никого не преча?
И наистина, човек трябва да отговори в какво се състои същността на греха в дадена постъпка, но как ще разбере този, който сега влиза в Църквата?
За да разбереш това, трябва преди това да разбереш други неща. И така, започваме с даденостите - а именно, че Бог казва, че тази постъпка е грях и не благославя това. Следвай това и ще видиш, къде ще те отведе, до каква връзка с Бога ще те отведе. След това, ако извършиш тази постъпка и прекъснеш връзката си с Бога, ще разбереш от опит коя е същността на греха, който те отделя от Бога чрез тази постъпка, както и колко и защо е вредно това.
Постът, който Църквата ни дава, не е съвършенството на добродетелите, а първото стъпало и е необходима голяма борба, докато стигне човек до съвършенството. Това е първото нещо, отсечи волята си за тези неща. Какво означава: не искам да ям сега това ядене, а искам друго? Щеш-не щеш, няма да ядеш. Не можеш да ядеш, господине. Получаваш възможността да се упражняваш в отсичането на волята си, което естествено ти помага в отношението ти към Бога и ближния, а в същото време развива смирението. Когато човек отсича волята си, той практически се смирява, практически отстъпва и след това започва да се подвизава, да разбира колко велико нещо е да е смирен човек и да приема волята на някой друг в живота си, а много повече Божията воля.
Друго много важно благо, което е последица от поста, е смелостта. Като пости, човек става смел, придобива смелост, която е много важна добродетел въобще в духовната борба. Ако нямаш смелост, не може да се спасиш. В Патерика се казва нещо хубаво – един подвижник отишъл и попитал аввата:
- Кажи ми, авва, как мога да се спася?
А той отговорил:
- Ако имаш сърце, можеш да се спасиш.
Разбира се, не е имал предвид биологичното сърце. Ако го искаш от сърце, ако сърцето ти го казва и имаш смелост, ще се спасиш. Ако нямаш смелост и си страхлив, няма да се спасиш. Не можеш да се подвизаваш и да следваш Бога, ако си страхлив, защото, за да следваш Бога и въобще каквото и да правиш в живота си, трябва да си смел. Дори и в брака - един страхлив човек не може да се ожени. Защо се смеете? Трябва да си или страхлив или умник, за да не се ожениш. Ако нямаш смелост, не влизаш вътре, страхуваш си, ама как ще се справя, как ще го направя, нито за монах ставаш, нито за каквото и да е друго. Човек трябва да има смелост в душата си, за да може да изпълнява всекидневни неща в живота си, от най-простите до най-сложните, до най-ценните, като най-ценното е спасението. Ако нямаш смелост, как ще кажеш „Не!” на греха? Как ще кажеш „Не!” на всекидневното предизвикателство на страстите, на предизвикателството на изкушенията, ако не се научиш да придобиваш тази смелост и да бъдеш неподвижен в това, което си решил, в това „Не!”, което казваш. Ако не си неподвижен и си тръстика, люлеена от вятъра (Мат 11:7), със сигурност, няма да издържиш, Всеки път ще се проваляш.
Смелостта е много могъщо и важно нещо, тя е силата на душата, която човек трябва да има. Бог казва, че страхливите нямат да влязат дори в царството Божие. Това се описва в Откровението - наред с крадците, с тези, които се занимават с магии и т.н., са и страхливите, защото страхът е белег за неверие. Страхливият човек има проблем с вярата. Силният не е силен, защото вярва в себе си, не защото казва: „Аз съм силен, юнак и ще направя всичко!”. Не е така в Църквата, а „Ще направя всичко с Божията сила! Да, ще направя всичко, ще се подвизавам, ще се боря, ще умра, но чрез Христос, Който ме укрепява, а не сам, не със собствените си сили, не от само по себе си, защото така той ще се срине. Както и св. ап. Павел казва: „Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява” (Фил. 4:13) Както Христос казва в Евангелието: „без Мене не можете да вършите нищо” (Йоан 15:5), както и на друго място: „Всичко е възможно за вярващия” (Мк. 9:23). Когато си страхлив, нямаш тази вяра да кажеш: чрез Бога и чрез вярата в Бога ще преодолея пречките, трудностите и всички тези неща, които имам пред себе си. Нали?
Идва постът и казваш „Не мога, ще пия кафето си сутринта, искам само една капка мляко”. Добре. И слагаш капката мляко. Добре, тази капка мляко какво е, ядрена енергия? И като я изпиеш, ще станеш свръхчовек? Какво е това? То е на психологическа основа. Не разбираш ли, че е на психологическа основа? Ако изпиеш една чаша мляко, айде, нещо ще ти даде, а тук една капка мляко, която ще сипеш в нес-кафето или там каквото пиеш сутринта и ще ти даде толкова огромна енергия, че до сутринта ще стоиш буден? И няма да имаш усещането, че трепериш и ти си вие свят? Добре, Великият пост има много дни и може и да ти се завие свят. Възможно ли е сега, след като човекът не си е сипал капка мляко в чашата, след един час да започнат да му треперят краката? След това, ако му покажеш някаква друга течност, сега излезе соята и още нещо има напоследък– от бадеми. Не ги ли знаете още тези неща? Това са нови плодове. Това е сок от бадеми и от соя и прилича на мляко. Е, понеже прилича на мляко, как да го кажем, успокоява мисълта на човека, че това е мляко. След като е бяло и е такова, значи е мляко. Следователно, пих мляко, значи не ми се вие свят. Докато ако не го пиеш, ти се завива свят...
Ако човек действително има проблем със здравето, естествено ще бъде по-снизходителен към себе си, ако наистина има проблем. Но ако няма доказан проблем със здравето, тогава от нещо те е страх. От какво се страхуваш? Човекът има в себе си много сили и с надеждата и вярата в Бога те се умножават, ти не зависиш от онази капка мляко, която естествено не е от такова значение, каквото й придаваме.
Как ще устоиш на предизвикателството на греха, на изкушението, на страстите, след като нямаш сила да преодолееш това малко нещо? Но ако човекът действително е слаб, какво казват отците на Църквата? Те казват: дай на Бога твоето намерение и ще получиш сила”. Дай на Бога твоята готовност, волята си и Бог ще ти даде сила. Ти нямаш сила, добре, слаб си. Бог е всемогъщ и извор на сила. Дай обаче твоето намерение и кажи „Искам да го направя”. Не като някои, които предварително заявяват: „Знаеш ли, ще пътувам до Англия и искам благословение да не постя!” Е, иди първо в Англия и ако не постиш, ще го кажеш след това. Предварително да даваме прошка на греховете? Ами ако не отидеш? Може и да не отидеш. Може нещо да стане. Нима е сигурно, че ще отидеш, сигурно е, че няма да намериш друга храна и след като няма друго, няма да постиш? Веднъж дойде човек и ми каза така. Казах му:
- Добре, какво да ти кажа... Това не се казва предварително. Върви!
Горкият, отиде. Той трябваше да бъде там един-два дни. Попадна обаче на някакви вегетарианци. Такава била ситуацията, че накрая и олио не ял. Все салати... А тръгна с мисълта, че отива в Англия и няма да пости.
Човек не може да върви напред по този начин. Кажи: „Ще отида, ще се опитам да направя каквото мога. Имам намерение да пазя поста. Имам намерение да пазя Божия закон. Сега, ако не успея, ако не мога, това е друг въпрос, ще го видим след това”. Не е проява на смелост да предрешаваш твоята слабост. Или не ходя там, защото ще ми се карат? Ти върви първо и след това ще видим дали ще ти се карат. И недей да слагаш в себе си предварително хиляди неща. Призови Божията помощ, призови Божията сила и Бог ще ти даде силата, ако ти имаш намерението да направиш това нещо. Защото Бог не оставя човека сам. Бог и слабия човек прави силен. В молитвата на ръкоположението казваме, че „Божията благодат всякога лекува немощното и възпълва оскъдното”. Божията благодат възпълва това, което не достига в човека и укрепва това, което е немощно и слабо. Разбира се, ако човек го иска. Ако той не иска, нищо не може да стане. Даваш на Бога волята си и получаваш от Него силата Му, за да извършиш делото си.
Още едно много важно нещо, което първите християни правили и е хубаво да го имаме предвид, а именно, че постът е свързан с даване на милостиня. Човек си казва „Ако не постех, щях да харча 1200 лири на седмица за меса, сирена, вино и т.н, а като постя, харча 30-40 лири. Следователно това, което остава, го давам на бедните, на братята, които имат нужда”. Постът е бил обвързан с милостинята. И той, разбира се, не е само въздържание от храните. Започваме от това, то е необходимо и важно, защото човек не е само дух, да кажеш: аз ще постя духовно. Не сме духове, а тяло и дух заедно – едно неразделно и неразривно единство. Затова добродетелите засягат целия човек - и душата, и тялото, и както постим телесно, така постим и духовно. Следователно, въздържаме се от злоба, от осъждане, от гордост, от словопрения, от хиляди неща, които за съжаление ни измъчват. Въздържаме се и в употребата на материалните неща. Ако искам да купя три чифта обувки, от които нямам нужда, ще закупя един чифт или изобщо няма да купя. Минавам с тези, които имам.
Постът е отчуждение от злото. С друг думи, трябва да станеш чужд на пороците, които са около тебе. Колко важно нещо е човек да пости и с езика си, да спре да говори, да съди, да клюкарства, да коментира, да се въздържа от цигарите... Хората са зависими от цигарите. Един мъдър духовен наставник казваше на чедата си, които пушат:
- Избери, или целия Велик пост без олио, или ще пиеш и мляко, но ще спреш цигарите. Кое е по-лесно за теб?
Той им помагаше да направят нещо по-значимо. Същото важи и за телевизията и всички неща, които човек прави, за да си губи времето. Т.е. постът е период на всеобхватна борба, на мобилизация на всички душевно-телесни сили чрез църковните последования, всекидневните молитви, изповедта, изучаването на Божието слово, труда в духовния подвиг и всичко останало, което помага на човека и го подтиква да води духовен живот. Отците на Църквата са казали, че наистина, когато човек пости, тогава се променя и телесния състав на човека, който се прочиства и душевно, и телесно. Прочиства. Затова светците винаги пребивавали в пост и въздържание и това наистина им дарявало душевна и телесна чистота. Не само душата, защото душата и тялото вървят заедно. Те съгрешават заедно и се освещават заедно. Затова всички добродетели и подвизи засягат и се отнасят към цялото човешко битие.
Също така периодът на Великия пост е една десета от годината. В Моисеевия закон десятъкът винаги бил посветен на Бога, една десета от имуществото, от парите било посветено на Бога. Така и ние посвещаваме една десета от годината на Бога. Великият пост колко седмици има - шест, седем? Седем със Страстната седмица. Имаме пет дена пост, в събота и неделя няма пост, разрешава се вино и елей - 5х7= 35 + Велика събота = 36 и нощта на съботата до неделя сутрин, когато по-скоро не се пости, но хората постят - стават 36 и половина. Дните на година са 365? Една десета. С математическа точност. Посвещаваме това време на Бога. Разбира се, Бог няма какво да вземе от това, а ние ще имаме полза от тази духовна борба.
Също така периодът на Великия пост е една десета от годината. В Моисеевия закон десятъкът винаги бил посветен на Бога, една десета от имуществото, от парите било посветено на Бога. Така и ние посвещаваме една десета от годината на Бога. Великият пост колко седмици има - шест, седем? Седем със Страстната седмица. Имаме пет дена пост, в събота и неделя няма пост, разрешава се вино и елей - 5х7= 35 + Велика събота = 36 и нощта на съботата до неделя сутрин, когато по-скоро не се пости, но хората постят - стават 36 и половина. Дните на година са 365? Една десета. С математическа точност. Посвещаваме това време на Бога. Разбира се, Бог няма какво да вземе от това, а ние ще имаме полза от тази духовна борба.
Въпроси след края на беседата
Какво бихте казали за двама души с различно отношение към поста. Единият се стреми да не наруши нищо дори с 0,001 %, а другият е по-умерен и не така строг. Кой пости правилно?
Какво бихте казали за двама души с различно отношение към поста. Единият се стреми да не наруши нищо дори с 0,001 %, а другият е по-умерен и не така строг. Кой пости правилно?
Ако този, който е прекомерно строг и педантичен, прави това не, защото е благоразположен към Бога, а защото вярва, че ще се спаси чрез тези си дела, както и че, ако изяде една капка олио, ще отиде в ада, като не вижда, че няма да се спаси от капката олио – тогава това е болен перфекционизъм. Постът не е самоцел, а средство, което ни води до смирение и покаяние и съответно до Бога. Ако някой човек е превърнал постенето в самоцел и мисли, че чрез своето дело ще се спаси и затова е стриктен и иска да спази строго всичко - това е болестно състояние. Ако обаче той прави това, защото съвестта му е изострена, защото иска да не прави компромиси с нея, като не нарушава Божия закон - тогава е здрав човек, просто има чувствителна съвест -съвест, която лесно се ранява. Той не приема тази широта.
От другата страна e този, който е умерен и казва „Не пречи, драги, ако случайно си нарушил поста, с една капка олио няма да свърши светът!”. Ако прави това с добър помисъл и те учи да не се фокусираш върху тези неща, а върху съществените, то Бог няма да те съди и ако си нарушил поста, не защото си презрял заповедта на Църквата, а защото не си знаел, не си го помислял, няма да свърши светът. Ако такова отношение не е поради презрение към установеното от Църквата, то не е лошо. Но ако постъпва така, защото презира заповедта и от презрение говори за снизхождение, това е грешка.
Мисля, че и едното, и другото извират от болен егоизъм.
Ако здравето ми не позволява да постя, какво да направя?
Много просто – не постят, правят това, което могат. Бог иска от човека това, което може да прави. Човек трябва да знае, че има предел на силите си. Той трябва да призове смирено Божията сила и да помоли Бог да му помогне, но да има намерението да се подвизава, като се подвизава дотам, докъдето стига силата му. Той трябва смирено да приеме своята немощ и след като получи и благословението на духовния си отец за това как и по какъв начин ще пости, да бъде по-снизходителен към себе си, но без да се е отчайва, защото няма да се спаси от поста, както казахме. Постът е средство, което те води някъде. Ако чрез смирението стигаш до покаяние и до връзка с Бога, не трябва да губиш надежда. Стига само това да не произлиза от болен перфекционизъм или от болно презрение.
Мисля, че и едното, и другото извират от болен егоизъм.
Ако здравето ми не позволява да постя, какво да направя?
Много просто – не постят, правят това, което могат. Бог иска от човека това, което може да прави. Човек трябва да знае, че има предел на силите си. Той трябва да призове смирено Божията сила и да помоли Бог да му помогне, но да има намерението да се подвизава, като се подвизава дотам, докъдето стига силата му. Той трябва смирено да приеме своята немощ и след като получи и благословението на духовния си отец за това как и по какъв начин ще пости, да бъде по-снизходителен към себе си, но без да се е отчайва, защото няма да се спаси от поста, както казахме. Постът е средство, което те води някъде. Ако чрез смирението стигаш до покаяние и до връзка с Бога, не трябва да губиш надежда. Стига само това да не произлиза от болен перфекционизъм или от болно презрение.
Какво означават думите: „Милост (έλεος) искам, а не жертва” (Мат. 9:13)?
- Означават, да ядем елей (έλαιο) всеки ден! Едно отче на Света Гора казваше:
- В събота не яж сирене!
- Защо, дядо, в събота да не ядем сирене? След като не е петък, не е сряда?
- Не си ли чел какво се казва в Евангелието, че в събота не ядем сирене (τυρί)”? ("ὅτι τὸ σάββατον οὐ τηρεῖ " в превод на бълг. език: "защото не пази събота" (Йоан 9:16)?
Евреите казвали за Христос, че не пази съботата. Старецът чул евангелския текст, в който се казва за Христос, че „не пази съботата” (οὐ τηρεῖ) и го разбрал като забрана да ядем сирене (τυρί) в събота! (На гр. език "сирене" и "спазва" имат еднакво произношение, бел. ред.)
- Защо, дядо, в събота да не ядем сирене? След като не е петък, не е сряда?
- Не си ли чел какво се казва в Евангелието, че в събота не ядем сирене (τυρί)”? ("ὅτι τὸ σάββατον οὐ τηρεῖ " в превод на бълг. език: "защото не пази събота" (Йоан 9:16)?
Евреите казвали за Христос, че не пази съботата. Старецът чул евангелския текст, в който се казва за Христос, че „не пази съботата” (οὐ τηρεῖ) и го разбрал като забрана да ядем сирене (τυρί) в събота! (На гр. език "сирене" и "спазва" имат еднакво произношение, бел. ред.)
А сега сериозно. Милост искам, а не жертва, означава, че Бог иска да станем милосърдни, както Той е милосърден, а не просто да следваме буквата, защото буквата убива, докато духът животвори. Затова трябва да преминем от формата към същността, но спазвайки и формата. Ако не спазиш формата, няма да стигнеш до същността.
Как ще коментирате това, че по време на пост някои хора стават по-раздразнителни?
Ако по принцип, през цялото време човек е кротък, смирен, а когато започне да пости изведнъж в понеделника от първата седмица на Великия пост всичко в него се преобръща с главата надолу, е, това е странно. Човек трябва да се прегледа, може да има органична причина, може да му става нещо, да липсва нещо в организма му и от постенето да се получава проблем с нервната му система. Може да не издържа и да има свъхнапрежение в нервната му система, тя да се претоварва. Затова, ако през останалото време е добре, а когато пости, духовно изнемощява, тогава трябва да отиде на лекар, защото нещо става. Дяволът винаги си е дявол, не само по време на поста. И през останалото време пак е дявол. Затова де не му приписваме всичко на клетия дявол. Той си е такъв, какъвто си е, но от друга страна, сега е зает, има карнавали, има много работа. На друго място е... (На Сирни Заговезни в Лимасол се провежда най-големият карнавал в Кипър, който Църквата строго осъжда, бел. пр.).